Еволюция

25 авг. 2013 г., 20:21

Поэзия » Другая

842 0 3

Клетката, превърнала се в организъм.

Организъм можещ да обича, но готов и на садизъм.

Живот изпълнен с неприязън и път житейски небелязан.

Организъм, който физически е висш,

се оказва лицемерна твар,

с облик, който е духовно нисш.

В началото научи се желязо да кове,

но не успя съдбата си да ръководи

през всички тези векове.

Свободен да живее и избира,

а пред невидими граници се спира.

Притежаващ говор, зрение и слух,

но свикнал в живота си да бъде -

сляп, ням, та дори и глух.

Не желае да признае, че природата създала него

и повтаря си, че не е така.

Това е то - „човешкото ни его”.

Аз не съм различен и няма да живея век,

но откривам грешките на организъм,

наричащ себе си „човек”.