Еволюция
Клетката, превърнала се в организъм.
Организъм можещ да обича, но готов и на садизъм.
Живот изпълнен с неприязън и път житейски небелязан.
Организъм, който физически е висш,
се оказва лицемерна твар,
с облик, който е духовно нисш.
В началото научи се желязо да кове,
но не успя съдбата си да ръководи
през всички тези векове.
Свободен да живее и избира,
а пред невидими граници се спира.
Притежаващ говор, зрение и слух,
но свикнал в живота си да бъде -
сляп, ням, та дори и глух.
Не желае да признае, че природата създала него
и повтаря си, че не е така.
Това е то - „човешкото ни его”.
Аз не съм различен и няма да живея век,
но откривам грешките на организъм,
наричащ себе си „човек”.
© Тодор Иванов All rights reserved.
