3 янв. 2014 г., 19:43

Езеро мъка

631 0 0

Виждам в очите си езеро мъка,

бушува, прелива и бясно се смее.

Изтича капка по капка по всяка стена.

Нещастна съм, като планета без своята луна.

 

Умирам през ден, изяждана бавно,

от рая за който толкова жадно копнях.

Нима заслужавах тази съдба

или просто мечта се превърна в реалност.

 

Виждаш ли навън ситния дъжд?

За мен той е мътен пясък отрова.

Сипе се тихо по мойта земя

и трови живота ù тъй жален и вял.

 

Избърсвам кръвта си от бузите черни,

изтривам очите ми препълнени с пепел,

деня нов съм готова да видя

и колко отрова мога още аз да преглътна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...