3.01.2014 г., 19:43

Езеро мъка

634 0 0

Виждам в очите си езеро мъка,

бушува, прелива и бясно се смее.

Изтича капка по капка по всяка стена.

Нещастна съм, като планета без своята луна.

 

Умирам през ден, изяждана бавно,

от рая за който толкова жадно копнях.

Нима заслужавах тази съдба

или просто мечта се превърна в реалност.

 

Виждаш ли навън ситния дъжд?

За мен той е мътен пясък отрова.

Сипе се тихо по мойта земя

и трови живота ù тъй жален и вял.

 

Избърсвам кръвта си от бузите черни,

изтривам очите ми препълнени с пепел,

деня нов съм готова да видя

и колко отрова мога още аз да преглътна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...