29 окт. 2022 г., 19:31
Езическа богиня
С походка на езическа богиня,
с бакърени отблясъци в косите,
премина през овощните градини
и сок от плодовете им опита.
Поспря край нивите, пръстта разрови,
пое от аромата на земята,
а късно вечерта две бели сови
разказваха й приказки в гората.
Дъждът прикани да е верен стожер
на речните корита в равнините.
Пътуващият вятър й предложи
да бди над всички семена закрити.
Очите й изпускат лъч янтарен,
тя цялата е пищна и красива.
Мелодия на странстваща китара
е есента, когато си отива.
© Nina Sarieva Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Мари, благодаря ти за хубавите думи и за любими! Това стихотворение се роди по пътя София-Каравелово, подбалканската магистрала. Красотата на Балкана ме вдъхнови!
-
Каква чудесна есенна приказка си написала, Нинка! А аз едва днес попаднах на нея! Щях да съм губеща, ако не бях прочела това стихотворение! Пълна симбиоза на чувствата се е получила с Блу, затова поздравявам и двете ви!💖
-
Благодаря ти, Скити!
-
Нинка, много е красива есента ти!
Прекрасен стих! -
Благодаря, Наде!
-
Красиво!
-
Не бързам, само я описвам 🙂. Благодаря, Тоти!
-
Есента е толкова хубава,
защо бързаш да я изпратиш?
Поздрави! Успех! -
Благодаря ви, Мини, Блу!
-
Много е хубаво! Видях я! Поздрав!
-
Добро попадение, Нина! Хареса ми!
-
Благодаря, Тони, зарадва ме!
-
Много хубава метафора - есента, като езическа богиня.
Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
