С походка на езическа богиня,
с бакърени отблясъци в косите,
премина през овощните градини
и сок от плодовете им опита.
Поспря край нивите, пръстта разрови,
пое от аромата на земята,
а късно вечерта две бели сови
разказваха й приказки в гората.
Дъждът прикани да е верен стожер
на речните корита в равнините.
Пътуващият вятър й предложи
да бди над всички семена закрити.
Очите й изпускат лъч янтарен,
тя цялата е пищна и красива.
Мелодия на странстваща китара
е есента, когато си отива.
© Nina Sarieva Всички права запазени