Езикът на времето

Поэзия » Любовная, Другая

821 0 7

Какво не дарявах, кажи ми?

Любов ли не получи ти от мен?

Не казах ли последно "Прости ми"...

че не е ли за обич всеки роден?

Отпивах жадно от безмълвните думи,

с които дари ме в безоблачна нощ...

Ръцете протягах и станаха груби.

На прага съм вече на своята мощ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

burningdesire (Любослава Пиринкова)

Оооо, благодаря!

2016-06-15T10:20:59+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Аз също съм учуден как едно петнайсетгодишно момиче може да пише така! Та ти си още на старта, всичко е пред теб.
Стихотворението ти е много хубаво! Поздравления!

2016-06-15T08:19:19+03:00
burningdesire (Любослава Пиринкова)

Благодаря ти, Калиа...непрекъснато ме усмихваш, когато коментираш произведенията ми. Благодаря..

2016-06-14T16:27:33+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Болката, понякога ражда прекрасни неща...и макар понякога да изглежда, че е тъмна болка, в края на силите си, въпреки това/ всъщност се оказва светла болка...такава която чувства всичко и усеща също как може да се измъкне от тъмнината, да се бори с последната надежда, макар че е" вече на прага на своята мощ". Тук има душа.И няма значение каква е тя, а именно древните или вече изморени души се прераждат като феникса в пепелта и огъня...
Поздравления Любослава! ...

2016-06-14T15:30:19+03:00
burningdesire (Любослава Пиринкова)

Далеч не е това идеята ми и образа, който ми представи, макар и интересен, е грешен, Валери. Благодаря много, въпреки това! Оценявам думите ти!

2016-06-14T14:26:26+03:00