Jun 14, 2016, 8:22 AM  

Езикът на времето

  Poetry » Love, Other
816 0 7

Какво не дарявах, кажи ми?

Любов ли не получи ти от мен?

Не казах ли последно "Прости ми"...

че не е ли за обич всеки роден?                            

                                         

Отпивах жадно от безмълвните думи,

с които дари ме в безоблачна нощ...

Ръцете протягах и станаха груби.

На прага съм вече на своята мощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оооо, благодаря!
  • Аз също съм учуден как едно петнайсетгодишно момиче може да пише така! Та ти си още на старта, всичко е пред теб.
    Стихотворението ти е много хубаво! Поздравления!
  • Благодаря ти, Калиа...непрекъснато ме усмихваш, когато коментираш произведенията ми. Благодаря..
  • Болката, понякога ражда прекрасни неща...и макар понякога да изглежда, че е тъмна болка, в края на силите си, въпреки това/ всъщност се оказва светла болка...такава която чувства всичко и усеща също как може да се измъкне от тъмнината, да се бори с последната надежда, макар че е" вече на прага на своята мощ". Тук има душа.И няма значение каква е тя, а именно древните или вече изморени души се прераждат като феникса в пепелта и огъня...
    Поздравления Любослава! ...
  • Далеч не е това идеята ми и образа, който ми представи, макар и интересен, е грешен, Валери. Благодаря много, въпреки това! Оценявам думите ти!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...