19 сент. 2025 г., 09:11

Езико друже

227 0 0

Езико роден, другарю, друже мой!

Какви ги вършиш, дялаш си гредата ...

От страх прехапан, лелееш за покой.

Говориш ли - копаеш трап с широката лопата.

 

Сам знаеш - красиво е, достойно да мълчиш.

О думи неизказани. О цел заклета нявга ...

Поддържаш часовете, а вътрешно гълчиш ...

Годините летят, каруцата е теглена от мравка.

 

Скрибуца ли? Не чувам нищо!

Отгде се вземат силите?

Не мои сили са, а нещо висшо!

Противни с моята посока, милите ...

 

Защо езико пак мечтаеш само, да плашиш и да хокаш?

Къде са твоите ръце, крака, очи, и мисъл?

Ако го искаш силно - трябва твърдо да потропаш!

Мотика иска лозето, не търсене на смисъл ...

 

Е, пак си те прехапвам меки, мили друже!

В покой стоим и чакаме козните ...

Отдаден до отхапване си - виждал съм, че може.

Ти нощите ги знаеш. Помири ми дните!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krasimir Jekov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...