Езико друже

Езико роден, другарю, друже мой!

Какви ги вършиш, дялаш си гредата ...

От страх прехапан, лелееш за покой.

Говориш ли - копаеш трап с широката лопата.

Сам знаеш - красиво е, достойно да мълчиш.

О думи неизказани. О цел заклета нявга ...

Поддържаш часовете, а вътрешно гълчиш ...

Годините летят, каруцата е теглена от мравка.

Скрибуца ли? Не чувам нищо!

Отгде се вземат силите?

Не мои сили са, а нещо висшо!

Противни с моята посока, милите ...

Защо езико пак мечтаеш само, да плашиш и да хокаш?

Къде са твоите ръце, крака, очи, и мисъл?

Ако го искаш силно - трябва твърдо да потропаш!

Мотика иска лозето, не търсене на смисъл ...

Е, пак си те прехапвам меки, мили друже!

В покой стоим и чакаме козните ...

Отдаден до отхапване си - виждал съм, че може.

Ти нощите ги знаеш. Помири ми дните!