2 мая 2022 г., 10:04

Езикът на гравитацията

596 1 0

Езика на гравитацията в ръцете ти разчитам,

в очите - мелодрами, в теб себе си прочитам. 

Бездна е величествената сила на ума ти

и се губя из мислите нечути, но прочути.

 

Днес си вятърът, утре валиш по мен. 

Днес си дяволът, утре съм във плен 

на гравитацията, тя към теб ме носи

досущ като вятъра, и съм боса, боса, боса...

 

Мълчиш. Тишината ти ме изпива, 

в себе си ме обвива, в теб се откривам.

Мълчиш. А аз съм в безтегловност

и въздухът е отрова. Досущ затвор е.

 

Нютон ми разказва за ябълките, а чувам единствено твоята тишина.

Ябълки, ябълки... Аз съм самата самота.

Няма земя под краката ми, няма живот в недрата ми,

а чувам единствено нечия тишина.

 

Езика на гравитацията не владея добре -

аз съм дете, високо дете

и не превеждам добре, защото съм дете,

но и Нютон бил е някога момче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елисавета Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...