Езика на гравитацията в ръцете ти разчитам,
в очите - мелодрами, в теб себе си прочитам.
Бездна е величествената сила на ума ти
и се губя из мислите нечути, но прочути.
Днес си вятърът, утре валиш по мен.
Днес си дяволът, утре съм във плен
на гравитацията, тя към теб ме носи
досущ като вятъра, и съм боса, боса, боса...
Мълчиш. Тишината ти ме изпива,
в себе си ме обвива, в теб се откривам.
Мълчиш. А аз съм в безтегловност
и въздухът е отрова. Досущ затвор е.
Нютон ми разказва за ябълките, а чувам единствено твоята тишина.
Ябълки, ябълки... Аз съм самата самота.
Няма земя под краката ми, няма живот в недрата ми,
а чувам единствено нечия тишина.
Езика на гравитацията не владея добре -
аз съм дете, високо дете
и не превеждам добре, защото съм дете,
но и Нютон бил е някога момче.
© Елисавета Емилова Всички права запазени