2.05.2022 г., 10:04

Езикът на гравитацията

592 1 0

Езика на гравитацията в ръцете ти разчитам,

в очите - мелодрами, в теб себе си прочитам. 

Бездна е величествената сила на ума ти

и се губя из мислите нечути, но прочути.

 

Днес си вятърът, утре валиш по мен. 

Днес си дяволът, утре съм във плен 

на гравитацията, тя към теб ме носи

досущ като вятъра, и съм боса, боса, боса...

 

Мълчиш. Тишината ти ме изпива, 

в себе си ме обвива, в теб се откривам.

Мълчиш. А аз съм в безтегловност

и въздухът е отрова. Досущ затвор е.

 

Нютон ми разказва за ябълките, а чувам единствено твоята тишина.

Ябълки, ябълки... Аз съм самата самота.

Няма земя под краката ми, няма живот в недрата ми,

а чувам единствено нечия тишина.

 

Езика на гравитацията не владея добре -

аз съм дете, високо дете

и не превеждам добре, защото съм дете,

но и Нютон бил е някога момче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...