Езика на гравитацията в ръцете ти разчитам,

в очите - мелодрами, в теб себе си прочитам. 

Бездна е величествената сила на ума ти

и се губя из мислите нечути, но прочути.

Днес си вятърът, утре валиш по мен. 

Днес си дяволът, утре съм във плен 

на гравитацията, тя към теб ме носи

досущ като вятъра, и съм боса, боса, боса...

Мълчиш. Тишината ти ме изпива, 

в себе си ме обвива, в теб се откривам.

Мълчиш. А аз съм в безтегловност

и въздухът е отрова. Досущ затвор е.

Нютон ми разказва за ябълките, а чувам единствено твоята тишина.

Ябълки, ябълки... Аз съм самата самота.

Няма земя под краката ми, няма живот в недрата ми,

а чувам единствено нечия тишина.

Езика на гравитацията не владея добре -

аз съм дете, високо дете

и не превеждам добре, защото съм дете,

но и Нютон бил е някога момче.