ентропия нула
черна дупка в паметта
събуждам се като молекула
и не знам в коя вселена кръжа

разтягам се на ляво и на дясно
спинът ми побърква се и той
дали щото затворен е на тясно
или пък иска и да е герой

разни долни кварки левитират
синтез опитва се да прекрои света
теорията около мене гравитира
и иска да докаже алхимичността

всичко на около е повредено
но хоп и случва се това
остатъчно сияние от лице вълшебно
ме изтръгва от мъгливината на нощта 

и изведнъж всичко се подрежда
котката на Шрьодингер дори оцеля
защото твоята струна вълшебна
рестартира ядрения атом на ума