19 сент. 2020 г., 12:10

ф****а

575 0 1

ентропия нула
черна дупка в паметта
събуждам се като молекула
и не знам в коя вселена кръжа

 

разтягам се на ляво и на дясно
спинът ми побърква се и той
дали щото затворен е на тясно
или пък иска и да е герой

 

разни долни кварки левитират
синтез опитва се да прекрои света
теорията около мене гравитира
и иска да докаже алхимичността

 

всичко на около е повредено
но хоп и случва се това
остатъчно сияние от лице вълшебно
ме изтръгва от мъгливината на нощта 

 

и изведнъж всичко се подрежда
котката на Шрьодингер дори оцеля
защото твоята струна вълшебна
рестартира ядрения атом на ума

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....