19 sept 2020, 12:10

ф****а

  Poesía
576 0 1

ентропия нула
черна дупка в паметта
събуждам се като молекула
и не знам в коя вселена кръжа

 

разтягам се на ляво и на дясно
спинът ми побърква се и той
дали щото затворен е на тясно
или пък иска и да е герой

 

разни долни кварки левитират
синтез опитва се да прекрои света
теорията около мене гравитира
и иска да докаже алхимичността

 

всичко на около е повредено
но хоп и случва се това
остатъчно сияние от лице вълшебно
ме изтръгва от мъгливината на нощта 

 

и изведнъж всичко се подрежда
котката на Шрьодингер дори оцеля
защото твоята струна вълшебна
рестартира ядрения атом на ума

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...