19.09.2020 г., 12:10

ф****а

571 0 1

ентропия нула
черна дупка в паметта
събуждам се като молекула
и не знам в коя вселена кръжа

 

разтягам се на ляво и на дясно
спинът ми побърква се и той
дали щото затворен е на тясно
или пък иска и да е герой

 

разни долни кварки левитират
синтез опитва се да прекрои света
теорията около мене гравитира
и иска да докаже алхимичността

 

всичко на около е повредено
но хоп и случва се това
остатъчно сияние от лице вълшебно
ме изтръгва от мъгливината на нощта 

 

и изведнъж всичко се подрежда
котката на Шрьодингер дори оцеля
защото твоята струна вълшебна
рестартира ядрения атом на ума

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всемнелюб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...