16 мар. 2023 г., 21:28

*** 

  Поэзия
376 2 4

Винаги е рано да те няма.

Толкова остава за обичане.

Твоите цветя увяхват, мамо.

Жизненост от теб ли са извличали?

В чужди клони вече е загнездил

гълъбът, отраснал под прозореца.

Слабия заставят да изчезне –

знаеш ги пернатите злосторници.

Всичките сервизи потъмняха.

Златната им нишка поизлющи се.

Други хора сякаш че ядяха

гозби в тях. И нищо не е същото.

Грижи утаиха мъка в дните,

чашите за вино натежаха ни.

Тесните пътеки от сълзите

бръчици в лицата издълбаха ни.

 

Винаги за липсите е рано.

Липсваш ти. И всичко друго, мамо.

 

© Богдана Калъчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??