***
Винаги е рано да те няма.
Толкова остава за обичане.
Твоите цветя увяхват, мамо.
Жизненост от теб ли са извличали?
В чужди клони вече е загнездил
гълъбът, отраснал под прозореца.
Слабия заставят да изчезне –
знаеш ги пернатите злосторници.
Всичките сервизи потъмняха.
Златната им нишка поизлющи се.
Други хора сякаш че ядяха
гозби в тях. И нищо не е същото.
Грижи утаиха мъка в дните,
чашите за вино натежаха ни.
Тесните пътеки от сълзите
бръчици в лицата издълбаха ни.
Винаги за липсите е рано.
Липсваш ти. И всичко друго, мамо.
© Богдана Калъчева All rights reserved.
