30 апр. 2008 г., 20:22

.................

1.1K 0 3

Две очи проблясват в мрака,
две сълзи се стичат бавно...
Загуби го, нали? А потърси ли вината?
Не плачи, със сълзи няма да го върнеш,
отиде си, тъй далече е от теб,
искаш пак да го прегърнеш,
но вместо него, ти прегръщаш самотата...

 Спри! Той не те заслужава,
той не заслужава момичето със сините очи,
пълни с болка и тъга.
Тъжна и самотна пак се взираш в мрака,
а болката в сърцето ти
пак боли ли, боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Буба Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...