30.04.2008 г., 20:22

.................

1.1K 0 3

Две очи проблясват в мрака,
две сълзи се стичат бавно...
Загуби го, нали? А потърси ли вината?
Не плачи, със сълзи няма да го върнеш,
отиде си, тъй далече е от теб,
искаш пак да го прегърнеш,
но вместо него, ти прегръщаш самотата...

 Спри! Той не те заслужава,
той не заслужава момичето със сините очи,
пълни с болка и тъга.
Тъжна и самотна пак се взираш в мрака,
а болката в сърцето ти
пак боли ли, боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Буба Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...