Две очи проблясват в мрака,
две сълзи се стичат бавно...
Загуби го, нали? А потърси ли вината?
Не плачи, със сълзи няма да го върнеш,
отиде си, тъй далече е от теб,
искаш пак да го прегърнеш,
но вместо него, ти прегръщаш самотата...
Спри! Той не те заслужава,
той не заслужава момичето със сините очи,
пълни с болка и тъга.
Тъжна и самотна пак се взираш в мрака,
а болката в сърцето ти
пак боли ли, боли...
© Буба Кирилова Всички права запазени