С какво ме караш аз да те обичам,
какво ми даваш, за да виждам само теб,
защо ме молиш във любов да ти се вричам,
дори да зная, че това не е за теб...

Щом вперя поглед във небето,
очите ми пак търсят твоята звезда
и душата ми, безкрайна катo морето,
омеква като течащата вода.

Но въпросът ми един към теб е...
Макар че нямам сила аз да го задам...
Като вдигнеш поглед към небето,
виждаш ли и мене там?

Отговорът труден е за тебе.
Нима след толкова лъжи
не можеш да ме гледаш във лицето
и да ме излъжеш: "Да, там си ти!" 

Гледаш ме и мило ми говориш:
 - Моля те, прости!
Защото, щом очите си затвориш,
виждаш нейните коси!

Споделяш ми, че всяка нощ си плакал,
че искал си да видиш нейните очи...
Че тихичко си страдал,
кoпнеейки за нейните черти...

Кoпнежът е омайно чувство,
кара те високо да летиш!
Нo когато във сърцето ти е пусто,
няма начин да не се умориш!
 
Аз в този миг гледам те с уплаха
и сякаш счупиха се мойте мечти.
Видях най-голямата заплаха,
Той желаеше нейните очи!

Положих нежно аз глава на неговото рамо
и казах му с треперещ глас:
"Ще ти кажа няколко думи само:
аз не ще забравя този час!"

Той обърна се и ме погледна
и главата си сломи..
Нежничко ми той прошепна:
"Моля те, върви!"

Тръгнах аз със крачка бавна,
мислейки за онзи ден,
когато отново ще се върна
и той отново ще прегърне мен!