От уплах всяка нощ се будя.
Няма те до мен, а идва буря.
Пуша цигара след цигара,
чакам да се появиш на прага.

Кошмарите съсипват ме, любими.
Върни се, помогни ми.
Протегни ръце във тъмнината,
спаси ме ти от самотата.

Ала аз ти дадох свобода.
Обеща – ще ме обичаш, обеща...
И ето на, сам-сама
мисля как да преживея пак нощта.

Цигари вече нямам, но имам самотата.
Настигнаха ме вече празните ти обещания, тъгата.
Лягам, но с една-едничка мисъл –
да чакам вече няма смисъл.