9.05.2017 г., 23:46

***

913 0 0

От уплах всяка нощ се будя.
Няма те до мен, а идва буря.
Пуша цигара след цигара,
чакам да се появиш на прага.

Кошмарите съсипват ме, любими.
Върни се, помогни ми.
Протегни ръце във тъмнината,
спаси ме ти от самотата.

Ала аз ти дадох свобода.
Обеща – ще ме обичаш, обеща...
И ето на, сам-сама
мисля как да преживея пак нощта.

Цигари вече нямам, но имам самотата.
Настигнаха ме вече празните ти обещания, тъгата.
Лягам, но с една-едничка мисъл –
да чакам вече няма смисъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...