* * *
А бе само девет годишна...
Сияеше денят от твойта усмивка...
Нелепа смърт живота отне,
Затвори завинаги две красиви очи,
А бе тъй красива, невинна.
Като слънчеви лъчи бяха косите ти...
Като бисерни капки - очите ти...
А днес вече те няма!
Цветята увяхват пред твоята хубост.
В ръчичката стискаш стрък здравец -
На воля цветя ще береш ти във Рая,
А за тебе всички тук ще ридаят...
Обляно в сълзи е лицето на майка ти -
Тя никога не ще те забрави!
Цветенца на гроба ти все ще донася
И дълго ще търси очите ти...
Ще плаче без глас за своята рожба,
Без глас ще проклина съдбата.
Ще тръгне след дълги ридания нататък,
Погребала сякаш до тебе душата си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димитрова Все права защищены
