* * *
А бе само девет годишна...
Сияеше денят от твойта усмивка...
Нелепа смърт живота отне,
Затвори завинаги две красиви очи,
А бе тъй красива, невинна.
Като слънчеви лъчи бяха косите ти...
Като бисерни капки - очите ти...
А днес вече те няма!
Цветята увяхват пред твоята хубост.
В ръчичката стискаш стрък здравец -
На воля цветя ще береш ти във Рая,
А за тебе всички тук ще ридаят...
Обляно в сълзи е лицето на майка ти -
Тя никога не ще те забрави!
Цветенца на гроба ти все ще донася
И дълго ще търси очите ти...
Ще плаче без глас за своята рожба,
Без глас ще проклина съдбата.
Ще тръгне след дълги ридания нататък,
Погребала сякаш до тебе душата си...
© Илияна Димитрова All rights reserved.
