4 авг. 2010 г., 12:43

***

684 0 0

Сама, сама... и пак сама...
изгубена сред пищното...
Мълча, мълча... и пак мълча...
потънала във нищото...

Обвивам се във тъмнина,
давеща очите си...
и... за да се утеша,
плувам във сълзите си...

Търся, търся... търся бряг,
пристан за самотници...
Дали, ако го открия, пак
ще се върна към живота си -

тъмен, мълчалив и пуст,
вял, привидно ведър,
океани от тъга
да налива щедър...

в сърцето ми,
съсухрено от плакане...
в душата ми,
прегърбена от чакане...

 

/28 февруари, 2010/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...