Сама, сама... и пак сама...
изгубена сред пищното...
Мълча, мълча... и пак мълча...
потънала във нищото...

Обвивам се във тъмнина,
давеща очите си...
и... за да се утеша,
плувам във сълзите си...

Търся, търся... търся бряг,
пристан за самотници...
Дали, ако го открия, пак
ще се върна към живота си -

тъмен, мълчалив и пуст,
вял, привидно ведър,
океани от тъга
да налива щедър...

в сърцето ми,
съсухрено от плакане...
в душата ми,
прегърбена от чакане...

/28 февруари, 2010/