* * *
гора тишина
звезди капки последни
изтляла надежда
на неразбрания Бог
отхвърляме лесно ръка на приятел
затворени в своята кула-живот
понякога цветята говорят
не виждаш не спиш
осъзнаване търсиш и после гориш
отхвърлен оставих торбата
погледнах в мрака и съзрях светлината
отхвърлен загърбих човека
пътят е стръмен и страшен
ще тръгна по него
нататък отвъд
прегърни ме приятелю
подарък последен от мен приеми
частица от душата страдална
преди в мъглата да се стопи
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Карлос Димостракиос Все права защищены
