1 апр. 2011 г., 22:38

* * * 

  Поэзия
533 0 0

гора тишина 

звезди капки последни

изтляла надежда

на неразбрания Бог

отхвърляме лесно ръка на приятел

затворени в своята кула-живот

понякога цветята говорят

не виждаш не спиш

осъзнаване търсиш и после гориш

отхвърлен оставих торбата

погледнах в мрака и съзрях светлината

отхвърлен загърбих човека

пътят е стръмен и страшен

ще тръгна по него

нататък отвъд

прегърни ме приятелю

подарък последен от мен приеми

частица от душата страдална

преди в мъглата да се стопи

© Карлос Димостракиос Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??