гора тишина 

звезди капки последни

изтляла надежда

на неразбрания Бог

отхвърляме лесно ръка на приятел

затворени в своята кула-живот

понякога цветята говорят

не виждаш не спиш

осъзнаване търсиш и после гориш

отхвърлен оставих торбата

погледнах в мрака и съзрях светлината

отхвърлен загърбих човека

пътят е стръмен и страшен

ще тръгна по него

нататък отвъд

прегърни ме приятелю

подарък последен от мен приеми

частица от душата страдална

преди в мъглата да се стопи