1 abr 2011, 22:38

* * *

  Poesía
675 0 0

гора тишина 

звезди капки последни

изтляла надежда

на неразбрания Бог

отхвърляме лесно ръка на приятел

затворени в своята кула-живот

понякога цветята говорят

не виждаш не спиш

осъзнаване търсиш и после гориш

отхвърлен оставих торбата

погледнах в мрака и съзрях светлината

отхвърлен загърбих човека

пътят е стръмен и страшен

ще тръгна по него

нататък отвъд

прегърни ме приятелю

подарък последен от мен приеми

частица от душата страдална

преди в мъглата да се стопи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...