15 авг. 2025 г., 02:44

***

234 4 4

Срещнах те след толкоз дни,

а сякаш век е минал от тогава...

Помислих си: спомня ли си още

за онзи ден сред ливадите...

Погледна ме и видях слънцето в очите ти.

Долових мириса на узрелите жита.

И някак весело ми стана.

Засмя се тихо и лятото дойде отново,

както някога...

Не си отиде, остана и прости.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vaska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ангел! Изрових го от едно старо тефтерче ...Всичко добро ти желая!
  • Ами ,завиждам ти!Приятелски!
  • Благодаря, Дора!
    Благодаря ви, Младен и Стойчо!
  • Красив любовен стих, с чудесен финал! Браво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...