Добре ли си в тясната каюта,
круизът плава без маршрут.
Надясно и наляво, все се лута -
компасът скача като луд.
Виж айсберга, красиво леден,
макар да е с остър връх.
Прилича с нещо на Онегин
и затаяваш своя дъх.
Или си спомняш за Татяна,
писмото й е още в мен.
Когато прекосиш саваната
ще жари както в оня ден.
Добре ли чух? Танц по вълните,
мерлин в безумен водоем.
Далеч от мрежите се скита,
простил на Ърнест. И спасен.
© Христина Комаревска Все права защищены