24 мар. 2020 г., 07:34

... 

  Поэзия » Философская
490 0 2

Добре ли си в тясната каюта,

круизът плава без маршрут.

Надясно и наляво, все се лута -

компасът скача като луд.

 

Виж айсберга, красиво леден,

макар да е с остър връх.

Прилича с нещо на Онегин

и затаяваш своя дъх.

 

Или си спомняш за Татяна,

писмото й е още в мен.

Когато прекосиш саваната

ще жари както в оня ден.

 

Добре ли чух? Танц по вълните,

мерлин в безумен водоем.

Далеч от мрежите се скита,

простил на Ърнест. И спасен.

 

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих!
  • Браво! Този нещастен круизен кораб малко ми напомня за евреите в кораба "Струма" - безцелно скитащ около морската граница на няколко държави, без пристанище, помощ и запаси от храна, гориво и вода...Жертви на страха, чието богатство, качило ги на този круизен кораб не може да им плати нито живота, нито слизане на бряг...Поздравления, Хриси!
Предложения
: ??:??