24.03.2020 г., 7:34

...

672 0 2

Добре ли си в тясната каюта,

круизът плава без маршрут.

Надясно и наляво, все се лута -

компасът скача като луд.

 

Виж айсберга, красиво леден,

макар да е с остър връх.

Прилича с нещо на Онегин

и затаяваш своя дъх.

 

Или си спомняш за Татяна,

писмото й е още в мен.

Когато прекосиш саваната

ще жари както в оня ден.

 

Добре ли чух? Танц по вълните,

мерлин в безумен водоем.

Далеч от мрежите се скита,

простил на Ърнест. И спасен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих!
  • Браво! Този нещастен круизен кораб малко ми напомня за евреите в кораба "Струма" - безцелно скитащ около морската граница на няколко държави, без пристанище, помощ и запаси от храна, гориво и вода...Жертви на страха, чието богатство, качило ги на този круизен кораб не може да им плати нито живота, нито слизане на бряг...Поздравления, Хриси!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...