20 нояб. 2008 г., 21:29

Фабиен ІІ (из Цикль)

741 0 6

 

Първа бе ЖозефА,

медицинска сестра,

тя лекува ме дълго и бавно,

после беше Софи,

помня тези игли,

но процеса завърши безславно.

 

След това Маргьорит,

чай, отвари и скрит,

във полите и дълго бълнувах,

после беше Мари,

Боже, тези очи,

и сега и сега ме лекуват!

 

Що да сторя, не знам

и облива ме срам,

как да кажа така във очите

моя клета, шерис,

имам малък сюрприз,

и лекувам го с болка нескрита.

 

Тя ще каже - Върви,

в Тилилейски гори!!! -

хилядИ дяволИ да лекуват!

Аз намерих трипЕр,

при виконт Хавиер

по-престижен е тъй ми се струва!

 

И тогава в дуел

със виконт Хавиер,

ще загина достойно и честно,

туй единствено май

ще е гордият край

на проклятие долно и грешно!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • така де, Анн, важното е весело да става
  • да, и той вижда в дуела единствен изход от тоя позор )) но за това, какво е станало по-нататък, свитъците мълчат
  • На Тилилея горите му може
    да отеснеят... Обаче и той
    трябва като виконт Хавиера(със трипер)
    да измие позор със дуел!
  • така е, Джу, с тогавашните нелечими болести, по-добре с чест, отколкото в позор )))))

    Доре, благодаря за предложеното ново име, ще го прибавя в списъка и ще го спомена нейде по-нататък )))
  • А Франсоаз `що забравяте, cherie?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...