20.11.2008 г., 21:29

Фабиен ІІ (из Цикль)

732 0 6

 

Първа бе ЖозефА,

медицинска сестра,

тя лекува ме дълго и бавно,

после беше Софи,

помня тези игли,

но процеса завърши безславно.

 

След това Маргьорит,

чай, отвари и скрит,

във полите и дълго бълнувах,

после беше Мари,

Боже, тези очи,

и сега и сега ме лекуват!

 

Що да сторя, не знам

и облива ме срам,

как да кажа така във очите

моя клета, шерис,

имам малък сюрприз,

и лекувам го с болка нескрита.

 

Тя ще каже - Върви,

в Тилилейски гори!!! -

хилядИ дяволИ да лекуват!

Аз намерих трипЕр,

при виконт Хавиер

по-престижен е тъй ми се струва!

 

И тогава в дуел

със виконт Хавиер,

ще загина достойно и честно,

туй единствено май

ще е гордият край

на проклятие долно и грешно!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • така де, Анн, важното е весело да става
  • да, и той вижда в дуела единствен изход от тоя позор )) но за това, какво е станало по-нататък, свитъците мълчат
  • На Тилилея горите му може
    да отеснеят... Обаче и той
    трябва като виконт Хавиера(със трипер)
    да измие позор със дуел!
  • така е, Джу, с тогавашните нелечими болести, по-добре с чест, отколкото в позор )))))

    Доре, благодаря за предложеното ново име, ще го прибавя в списъка и ще го спомена нейде по-нататък )))
  • А Франсоаз `що забравяте, cherie?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...