4 дек. 2005 г., 23:26

Фалшиви

1.3K 0 1

Фалшиви

 

Настъпи новият ден,

но не и новото начало,на нещо хубаво и светло.

А дойде краят,ти не си до мен,

приключи всичко-времето ни бе изтекло.

 

Не ни пожали,не почака,

не спря и за секунда даже,

побърза да прогони мрака,

а слънцето лицата да покаже.

 

Онези грубите,които криехме зад маски,

които денем пазихме един от друг,

а в тъмното разкривахме горещи

замръзнали усмивки под горчива скръб.

 

Сега изглеждаха и по-коварни,

и по-жестоки със нестихващ яд,

презирахме се с погледи лукави,

че истински сме само в мрак.

 

А сега е утро толкова красиво,

началото на светъл ден…

За нас е краят,колко сме фалшиви

очакващи нощта във тоз момент.

 

 

        3.11.05г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рени Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...