9 мая 2017 г., 22:49

Фантазия

994 0 4

Рисувам мислен път

и го свързах със звездите,
получих нови съзвездия,
скрих ги в очите ти, тайно.

 

Тръгвай, знаеш къде съм
следвай картата от звездни стъпки,
притвори клепачи, за да ме виждаш ясно,
стигнеш ли там, никога не ще ти бъде тясно!

 

Ще се разходим заедно, яхнали комета,
ще ти подаря слънца, луни, астероиди,
в черна дупка ще поспрем за отдих,
преди отново да поемем из Вселената...

 

Когато уморя се от измислици,
вкъщи ще ме прибереш усмихнат,
доволен, че не си съсипал моята фантазия,
и имаш ключ за достъп, за да се зареждаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...