Ranrozar (Стойчо Станев)
634 19208
10 мая 2024 г., 01:19

Фантомна болка 

  Поэзия
178 1 8

Загубих.Себе си погубих.

Сега съм тъжен.И сам.

Някаква езическа лудост 

руши мечтания ми храм!

 

Къде е чувството за вяра 

под небесата за живот?

Една досадна знойна омара

суши духовният ми плод.

 

Защото-може би печеля 

две ризи, но губя брат?!

Или отнема чужда постеля

и лъжа мисълта,че съм богат...

 

И все така се получава 

в живота още недоживян:

невърнатото задължава!

Всеки дълг живее в свян.

 

Загубил не веднъж съня си...

Сега съм звезден лунатик.

Гадая сам небесните въпроси. 

Себе си раздавам миг след миг. 

 

*Фантомна болка (мед.)-

боли това,което си загубил

и вече ти липсва.

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Люси!
    Благодаря,Петя_Ап!
  • Браво!
  • Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) - Болката е следствие от това, което ни прави човеци - състраданието и съжалението. Те не са човеци. Диоген е живял сред хора, но е търсел човеци.

    От древността и досега
    върви си тъй света -
    човекът с болката роден
    се бори с нея всеки ден,
    чрез нея плаща си цената
    за любовта и добротата 🍀
  • Благодаря за коментара, Пепи!
    Мисля че липсата на болка е не само физически, но и психологически проблем.Психолозите твърдят,че серийните убийци са мизантропи,преди още да посегнат на чужд живот.
  • И аз се случва да се питам от кое точно боли: от това, че съм загубила, или от липсата му.
  • Благодаря за доверието към поезията ми,Младен!🙏
  • "Защото - може би печеля
    две ризи, но губя брат?!
    Или отнема чужда постеля
    и лъжа мисълта,че съм богат..."

    Тези две ризи, от които следва да дадем едната на ближния си /съгласно Христа/. Но си парадоксално прав, Стойчо, че когато ги печелим може би губим ближния, на когото следва да дадем риза.

    Разкошно и много мъдро стихотворение, довело ме до поетичен възторг!
Предложения
: ??:??