Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
10 may 2024, 1:19

Фантомна болка

  Poesía
414 1 7

Загубих.Себе си погубих.

Сега съм тъжен.И сам.

Някаква езическа лудост 

руши мечтания ми храм!

 

Къде е чувството за вяра 

под небесата за живот?

Една досадна знойна омара

суши духовният ми плод.

 

Защото-може би печеля 

две ризи, но губя брат?!

Или отнема чужда постеля

и лъжа мисълта,че съм богат...

 

И все така се получава 

в живота още недоживян:

невърнатото задължава!

Всеки дълг живее в свян.

 

Загубил не веднъж съня си...

Сега съм звезден лунатик.

Гадая сам небесните въпроси. 

Себе си раздавам миг след миг. 

 

*Фантомна болка (мед.)-

боли това,което си загубил

и вече ти липсва.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря,Люси!
    Благодаря,Петя_Ап!
  • ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
    ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
    Стойчо!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Ranrozar (Стойчо Станев) - Болката е следствие от това, което ни прави човеци - състраданието и съжалението. Те не са човеци. Диоген е живял сред хора, но е търсел човеци.

    От древността и досега
    върви си тъй света -
    човекът с болката роден
    се бори с нея всеки ден,
    чрез нея плаща си цената
    за любовта и добротата 🍀
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара, Пепи!
    Мисля че липсата на болка е не само физически, но и психологически проблем.Психолозите твърдят,че серийните убийци са мизантропи,преди още да посегнат на чужд живот.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    И аз се случва да се питам от кое точно боли: от това, че съм загубила, или от липсата му.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0