May 10, 2024, 1:19 AM

Фантомна болка

  Poetry
412 1 7

Загубих.Себе си погубих.

Сега съм тъжен.И сам.

Някаква езическа лудост 

руши мечтания ми храм!

 

Къде е чувството за вяра 

под небесата за живот?

Една досадна знойна омара

суши духовният ми плод.

 

Защото-може би печеля 

две ризи, но губя брат?!

Или отнема чужда постеля

и лъжа мисълта,че съм богат...

 

И все така се получава 

в живота още недоживян:

невърнатото задължава!

Всеки дълг живее в свян.

 

Загубил не веднъж съня си...

Сега съм звезден лунатик.

Гадая сам небесните въпроси. 

Себе си раздавам миг след миг. 

 

*Фантомна болка (мед.)-

боли това,което си загубил

и вече ти липсва.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Люси!
    Благодаря,Петя_Ап!
  • Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) - Болката е следствие от това, което ни прави човеци - състраданието и съжалението. Те не са човеци. Диоген е живял сред хора, но е търсел човеци.

    От древността и досега
    върви си тъй света -
    човекът с болката роден
    се бори с нея всеки ден,
    чрез нея плаща си цената
    за любовта и добротата 🍀
  • Благодаря за коментара, Пепи!
    Мисля че липсата на болка е не само физически, но и психологически проблем.Психолозите твърдят,че серийните убийци са мизантропи,преди още да посегнат на чужд живот.
  • И аз се случва да се питам от кое точно боли: от това, че съм загубила, или от липсата му.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...