Загубих.Себе си погубих.
Сега съм тъжен.И сам.
Някаква езическа лудост
руши мечтания ми храм!
Къде е чувството за вяра
под небесата за живот?
Една досадна знойна омара
суши духовният ми плод.
Защото-може би печеля
две ризи, но губя брат?!
Или отнема чужда постеля
и лъжа мисълта,че съм богат...
И все така се получава
в живота още недоживян:
невърнатото задължава!
Всеки дълг живее в свян.
Загубил не веднъж съня си...
Сега съм звезден лунатик.
Гадая сам небесните въпроси.
Себе си раздавам миг след миг.
*Фантомна болка (мед.)-
боли това,което си загубил
и вече ти липсва.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Благодаря,Петя_Ап!