Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
10.05.2024 г., 1:19

Фантомна болка

408 1 7

Загубих.Себе си погубих.

Сега съм тъжен.И сам.

Някаква езическа лудост 

руши мечтания ми храм!

 

Къде е чувството за вяра 

под небесата за живот?

Една досадна знойна омара

суши духовният ми плод.

 

Защото-може би печеля 

две ризи, но губя брат?!

Или отнема чужда постеля

и лъжа мисълта,че съм богат...

 

И все така се получава 

в живота още недоживян:

невърнатото задължава!

Всеки дълг живее в свян.

 

Загубил не веднъж съня си...

Сега съм звезден лунатик.

Гадая сам небесните въпроси. 

Себе си раздавам миг след миг. 

 

*Фантомна болка (мед.)-

боли това,което си загубил

и вече ти липсва.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря,Люси!
    Благодаря,Петя_Ап!
  • ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
    ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
    Стойчо!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Ranrozar (Стойчо Станев) - Болката е следствие от това, което ни прави човеци - състраданието и съжалението. Те не са човеци. Диоген е живял сред хора, но е търсел човеци.

    От древността и досега
    върви си тъй света -
    човекът с болката роден
    се бори с нея всеки ден,
    чрез нея плаща си цената
    за любовта и добротата 🍀
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара, Пепи!
    Мисля че липсата на болка е не само физически, но и психологически проблем.Психолозите твърдят,че серийните убийци са мизантропи,преди още да посегнат на чужд живот.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    И аз се случва да се питам от кое точно боли: от това, че съм загубила, или от липсата му.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0