30 июл. 2007 г., 23:47

Фар

Поэзия

829 0 10

ти си моят фар
самотният фар
който
огрява
нощния път на душата ми
лутаща се
и търсеща

лъчът му
знае как
да ме носи
по вълнИте
към хоризонта
там да целуна
отражението му
и да се върна
по пътеката при него

моят фар

който вече
не е самотен
защото
нося
дъгата
със себе си
и
го
обичам
безкрайно
нежно

Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PLACEBO (Евгения Маринчева)

Маги, не всекиму се дава ролята на фара!
))

2007-09-06T11:13:23+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво е да имаш фар да те направлява, а на мен все се пада ролята на фара.Хубав стих, миличка.

2007-08-13T17:02:53+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Да, Ани... без светлина трудо се откриват правилните пътища!

Благодаря ти!

2007-08-02T20:55:06+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

В търсене на правилната посока
нека всеки има своя лъч светлина.
Дарена си ...

Поздрав и усмивка.

2007-08-01T11:22:39+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Благодаря на всички ви! Дай Боже всекиму, наистина, такъв фар! И топлинка!И светлинка!

2007-07-31T10:29:14+03:00