Беше хубава, даде ми
здраве, чувствена поезия...
сега писука тъжно - отиде си...
Новата вече ухае на вино и мед.
Чаках я с разкопчана риза -
до трето копче - топъл е домът,
блюдото - пълно,
а за късмета, казват, нещо
от старата година
трябва да се изхвърли
трябва...
да разчистя душата,
пепелта да изхвърля,
въглени да разгоря,
да ме опари,
да боли,
и...да грейна.
© Дима Все права защищены
Благодаря ти, че си до мен. Знаеш, че любовната поезия е
моя страст и все още се надявам, че някога ще напиша
най-хубавия си стих...