Фас пауза
Беше хубава, даде ми
здраве, чувствена поезия...
сега писука тъжно - отиде си...
Новата вече ухае на вино и мед.
Чаках я с разкопчана риза -
до трето копче - топъл е домът,
блюдото - пълно,
а за късмета, казват, нещо
от старата година
трябва да се изхвърли
трябва...
да разчистя душата,
пепелта да изхвърля,
въглени да разгоря,
да ме опари,
да боли,
и...да грейна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
