20 янв. 2009 г., 16:40

Фасада

1.1K 0 1
 

Поглеждам в огледалото,

засрамено обръщам аз глава,

не искам да се виждам,

изглеждаща така!

Точно като кукла,

с фалшива кожа и очи,

и разбрах - аз съм като всички,

загубила съм своите мечти.

Какво със мене стана,

със мойта детска красота?

Защо сега съм друга,

защо превърнах се в това?

Вече май е твърде късно

да роня истински сълзи,

постъпиха със мене мръсно,

но реално - сама се нараних!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Начин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мхм... осъзнаване някакво има тук ... кофти стих но като за 16 години ... бива ...


    продължавай да пишеш...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...