20 янв. 2009 г., 16:40

Фасада

1.1K 0 1
 

Поглеждам в огледалото,

засрамено обръщам аз глава,

не искам да се виждам,

изглеждаща така!

Точно като кукла,

с фалшива кожа и очи,

и разбрах - аз съм като всички,

загубила съм своите мечти.

Какво със мене стана,

със мойта детска красота?

Защо сега съм друга,

защо превърнах се в това?

Вече май е твърде късно

да роня истински сълзи,

постъпиха със мене мръсно,

но реално - сама се нараних!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Начин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мхм... осъзнаване някакво има тук ... кофти стих но като за 16 години ... бива ...


    продължавай да пишеш...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...