20.01.2009 г., 16:40 ч.

Фасада 

  Поезия » Друга
748 0 1
 

Поглеждам в огледалото,

засрамено обръщам аз глава,

не искам да се виждам,

изглеждаща така!

Точно като кукла,

с фалшива кожа и очи,

и разбрах - аз съм като всички,

загубила съм своите мечти.

Какво със мене стана,

със мойта детска красота?

Защо сега съм друга,

защо превърнах се в това?

Вече май е твърде късно

да роня истински сълзи,

постъпиха със мене мръсно,

но реално - сама се нараних!

© Няма Начин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мхм... осъзнаване някакво има тук ... кофти стих но като за 16 години ... бива ...


    продължавай да пишеш...
Предложения
: ??:??