20.01.2009 г., 16:40

Фасада

1.1K 0 1
 

Поглеждам в огледалото,

засрамено обръщам аз глава,

не искам да се виждам,

изглеждаща така!

Точно като кукла,

с фалшива кожа и очи,

и разбрах - аз съм като всички,

загубила съм своите мечти.

Какво със мене стана,

със мойта детска красота?

Защо сега съм друга,

защо превърнах се в това?

Вече май е твърде късно

да роня истински сълзи,

постъпиха със мене мръсно,

но реално - сама се нараних!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Начин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мхм... осъзнаване някакво има тук ... кофти стих но като за 16 години ... бива ...


    продължавай да пишеш...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...