Фатална бях, фатална и ще си остана…

Защо на щастие не се научих аз

и правех на сърцето си рана, след рана.

Аз исках да си тръгна, а не да остана,

но останах тук сред спомените си пропити

със старост, мирис - див и прах.

Сега когато осъзнах, че пропиляла съм си дните,

ще мога да си тръгна, нищо че ме гони страх.

Страхът не ще ме спре да вярвам,

че мога да вървя сама

и щом сама ще правя крачки,

ще мога и живота си сама да наредя.

В живота си суров научих,

че нищо тук не ми принадлежи

и щом и теб аз не получих,

не искам вече нищо да се случи.