Фатална
984
0
0
Фатална бях, фатална и ще си остана…
Защо на щастие не се научих аз
и правех на сърцето си рана, след рана.
Аз исках да си тръгна, а не да остана,
но останах тук сред спомените си пропити
със старост, мирис - див и прах.
Сега когато осъзнах, че пропиляла съм си дните,
ще мога да си тръгна, нищо че ме гони страх.
Страхът не ще ме спре да вярвам,
че мога да вървя сама
и щом сама ще правя крачки,
ще мога и живота си сама да наредя.
В живота си суров научих,
че нищо тук не ми принадлежи
и щом и теб аз не получих,
не искам вече нищо да се случи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Петкова Всички права запазени
