Фатално
вземам решения -
необмислени.
Стъпвам в локвите...
На силна играя си,
макар че не понасям
нито мокрото, нито калта,
а петната - чета ги,
горят незапалени
и оставят следи.
Нося всички грешки
от днес и преди.
Колко клони отсякох,
тези, на които седях,
днес се изправям,
но утре... може би
ще пълзя.
© Галя Николова Все права защищены