12 нояб. 2011 г., 08:20

* * *

958 1 5

*  *  *

Толкова много омраза.

Толкова много съдби.

Толкова много емоции,

обречени малки души.

Виждам тунела и мрака.

Хора със бледи лица,

които очакват живота,

а срещат само смъртта…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Бинев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много! Отдавна не бях писал нови неща! Ще продължавам!
  • ...Толкова много омраза има край нас...
  • Тъга, мъдрост и много истина! Искрени и сърдечни поздрави!
  • Толкова млад и толкова мъдър!Браво!!! Пожелавам "светлина в тунела"!
  • Много тъжно и мъдро !Толкова реалистично ,настръхна ми косата!Браво Човече !Поздрав сърдечен!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...